Къщата мирише на прясно опечен хляб. Негово Бебочество спи кротинко. Минава полунощ. Прозорците наоколо греят коледно. Седя си на красивия зелен кухненски стол, пред масата с червена покривка на бели точки, гледам празно в ананаса на перваза и усещам на талази как ми накъртва.
Бива ли такава идиличност да се изживява единично.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s