Практика на Александър техника


На Екреленцдам 61, Кройцбер се намира студиото за Ирмел Вебер. Там се случват безплатни Александър занимания всеки понеделник и вторник от 10 часа. Бележката с известието вися закачена на кухненското табло цял декмври самотно и ненужно. Причината- кухнята и бележката и класовете са в Берлин, а в този период аз не бях.
Първия понеделник на януари се явих на един такъв клас и оттогава всяка седмица започва с техника Александър и много приятно пиене на кафе с момичетата в някоя уютна кафетерия наблизо.
Ето какво научих от практиката до тук:
Техника Александър не е гимнастика за правене, а за мислене. Движенията са езика на тялото. Чрез това как се движа изразявам отношението си към средата и себе си, точно както правя чрез слушане и говорене. Обичайно е, когато говоря или пиша да подбирам думите. Искам да се изразявам ясно, разбираемо и леко. Когато се движа също бих искала да го правя с лекота.
Плавността на изказ и лекотата на движение се раждат на едно и също място- в мисълта. Умът първо наблюдава, после преценява и накрая прави избор как да реагира и формулира. Практиката на техника Александър е първо да се научим да виждаме с ума си какво прави тялото ни във всеки един момент.
Когато си наливаме чай, навеждаме ли се в посоката, в която чая тече?
С кой крак предпочитаме да започнем да слизаме по стъпала?
Когато седим пред компютъра гръбнака ни е изправен или превит?
Когато си мием зъбите подпираме ли се на мивката, накланяме ли глава в някоя посока?
След като се наблюдаваме известно време (ако целим да ставаме инструктури – 3 години) започваме да опознаваме езика на който говори тялото ни и да разбираме, че е пълен с недообмислени или излишни думи. Тогава започваме да мислим движенията си.
Началото е да започнем да мислим себе си издължени напред и нагоре и да организираме раменния си пояс така че плешките да падат плавно върху ребрата, а ръцете меко и ненапрегнато да висят в раменните стави.
Лично аз за сега се фокусирам вурху тези два момента и истината е, че е трудно да постигна естественост. В момента, в който отделя за кратко мисълта си от издължения гръб и меките рамене буквално се срутвам върху компа. Но всичко с времето си!

Мисли гръбнака си лек и устремен напред и нагоре. Гравитацията ще се погрижи да придърпа костите от другия край и в крайна сметка тялото ще си почине за малко от всичките придърпвания, прищипвания и изгърбвания, които непремнно носим ежедневно със себе си. Ако го правиш достатъно дълго и упорито скоро няма да ти се налага да милиш за това да си изправен, просто ще бъдеш.

Публикувано на движение, добри практики. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s