Мисля си как…


По план зимата на 2009 трябваше да карам борд из Чепеларе и да се науча да пека пълнозърнест хляб с квас от Слъцемунец Свилен в София.

Отброих последните десет секунди на годината на Фуертевентура. Морско и топло.

Острова е на 97 км по вода от Майка Африка. Вечна пролет. Родил се от вулкани – магмена пустиня. Сладоледени къщи край пътя в средата на нищото, рибарски селца с лодки забили кореми в чернопясъчни плажове. Ахой брегува около скалите, в които пирати са крили плячкосаните съкровища.Много красиво място са си избрали.
Във вътрешността на острова къщите са групирани на прашни квадратни гроздове сред безкрайни прави пътища. Не са приветливи.
Из повечето възможни пространства се кипрят обгрижени градинки и горички. Всичко е полегнало. Ветровете тук са силни. Понякога трудни за преборване. Сърфистите им се радват към края август на Световното, а водолазите си се гмуркат така или иначе.

Големият риф е прекрасен. Бистро син, тих, радостен рай. Отгоре слънцето образува светло капаче, което рибите спокойно не отбелязват.

По план трябваше да остана в прегръдките на това хубаво до края на годината, да танцувам и да пиша. На практика поминувам в Берлин и си мисля как живота се случва докато си правим планове.

Добре че не съм нито първата, нито последната.

Публикувано на разходка. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s