Уди Алан и престъплението без наказание


Харесвам Уди Алан- разсмива ме, дирижира повдигане на една, понякога на две вежди, учудва ме, изненадва ме. Имам близки приятели, умни и прекрасни хора, които упорито твърдят, че е досаден, бавен, прекалено приказлив и честно казано съм съгласна с всичко това. Обективно-реакцията ми е идентична, когато ми описват мен самата: приказлива, натраплива, накъртваща,досадно аналитична. Това, че съм такава не ме разколебава да ми харесва да съм мен, точно както ме ме разколебава да сваля шапка на Уди Алан. Това възхищение, изливащо се от пръстите ми в момента е инспирирано от поредното гледане на Match Point. За да видите перфектността в този филм, необходимо, недостатъчно условие е фенството към Престъпление и наказание на Достоевски. Други предикати са съзнанието, че не е задължително света да е справедлив и палци верх за сексапила на Скарлет Йохансон.

Публикувано на кино и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s