Норвежка гора


3960С тази книга се намерихме в зимните месеци на 2008ма и тя дълго кротко се подвизава на лавицата с бавно растящия брой книги, закупени в София.

Разбрах, че ѝ е дошло четивното време, когато тя се строполи в ръцете ми, докато почиствах.
Наистина книгите си имат време. То е като със срещите, приятелствата и любовите. Да е правилния човек или четиво не стига; иска се и моментът да е внимателно подбран.

Книгата е написана в стила на ненатрапена житейска мъдрост. Това, което отличава класиката от посредственото четиво често не е идеята, сюжета или авторовата претенция да каже нещо, а самия начин на казване, майсторството да се вая смисъл с думи.

Тази книга е написана до такава степен брилянтно, че фрази, излезли из кориците ѝ и втъкнали се в ума на читателя спокойно могат да бъдат рабирани от него, като изковани в личната му работилница за смисъл.

Наум я наредих до „Спасителят в ръжта“, “ Ще се нарека Гантенбайн“, “ Сто години самота“, „Чевенгур“ и няколко други, овехтяли вече в паметта ми, но предизвикващи възторг пред непретендиращото за своето съществуване майсторство.

“ Талантът е красота на мъсълта“

Ето едно човешко деяние, което доказва мъдростта в детското схващане за свят.

Публикувано на книги и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Норвежка гора

  1. Росица Нешкова каза:

    Прочетох Норвежка гора,а и „открих“ Мураками в много сложен за мен момент от живота ми Току що бях жестоко наранена от човек когото безгранично обичах и познавах още от детските си години Нищо не беше в състояние да възстанови душевното ми равновесие и да даде отговор на въпросите които раздираха душата ми Тогава моя приятелка ми даде книгата. Прочетох я за 2-3 дни и бях поразена от изумителния талант на този млад човек,който направи чудото: Аз имах отговорите.Не че ми стана по-леко,но някак се успокоих от елементарната житейска простота на нещата които ни вадят от равновесие и то по начин който ти действа като магия………..
    Докато четеш забравяш всичко и се пренасяш в свят, който приемаш като свой-познато ти е,близко ти е,преживял си го ….
    Прочетете тази книга непременно,много ще загубите ако я пропуснете!!!

    • huhahe каза:

      Книгите имат прекрасното свойство да ни намират в точния момент, в който имаме нужда да бъдем намерени, нали 🙂 Знанието, хората, изживяванията, успехите, сбъдванията на мечти и отговорите имат своите моменти. Преди да бъдат готови за откъсване те цъфтят и зреят по дървото на живота. На всички неговото “ тук и сега“ само си идва. Хубаво е, че пак си усмихната. Ако ти се чете нещо друго хубаво, подозирам, че може да ти се понрави сега “ Музей на невинността“ на Орхан Памук.

      • Росица Нешкова каза:

        Непременно ще намеря книгата на Орхан Памук,благодаря много!Благодаря за коментара на скромното ми мнение,но всеки човек е една огромна вселена и заслужава внимание.Всъщност трябва да сме благодарни на съдбата,че ни поднася предизвикателства-така необходимите ни уроци….важното е болката да не ни озлоби,а да ни даде знак,че сме живи и имаме достатъчно воля и сила да я преодолеем и въпреки нея да продължим да вярваме ,че доброто е около нас! Хиперболата с болното момиче,което е патологичен лъжец с невероятен чар ме потресе.Бях се влюбила в такъв човек и е разбираема огромната рана,която едвам зарасна.Но осъзнах,че това са всъщност много болни от егоцентризъм хора, на които дори не може да се помогне.Болната им душа се лута и търси покой,дано го намерят!Междувременно прочетох всички книги на Мураками издадени на българск и език!!

  2. huhahe каза:

    всяко “ неуспешно“ влюбване остава да боли … особено когато си се влюбила в човек, който на практика не съществува извън собствените си болни брътвежи. от друга страна…патологии всякакви, а в началото бе Словото …предполагам , че искам да ти кажа: след като си намерила на мечтата дрехата, значи и мечтата ще намериш. успех!

  3. Росица Нешкова каза:

    Прочетох и явно ще препрочитам тази удивителна книжка на Хорхе Букай….
    Цитирам :
    “ Толкова съм уморен от лъжите и фалша-помислил си той.- Не искам повече общи приказки и оправдания,лъжи и измами
    Продавачът се приближил,очаквайки мъжът да му каже какво иска
    -Искам да купя пълната истина.
    -Аха,извинете господине,но знаете ли каква е цената и?
    -Не,каква е-отвърнал той по навик. Но всъщност знаел,че е готов да плати всякаква цена за истината.
    Цената е рекъл продавачът, че ако си тръгнете с истината никога повече няма да намерите покой….

    ……Почувствал се малко тъжен като разбрал още не е готов за абсолютната истина,че все още има нужда от някакви лъжи за утеха,от някои митове и блянове,в които да намира покой,от някои оправдания,за да не се изправи лице в лице със самия себе си….

Вашият отговор на Росица Нешкова Отказ