Велкови неволи


Последните десетина дена Велко прекара окуцял и пъшкащ в хола до пианото. Честно казано в началото не се харесваха много много. На Велко пианото му изглеждаше прекалено префърцунено. Оплакваше се че изобщо не може да разбере защо нещо си дървено, шумно и неподвижно трябва да дели жизненото му пространство. Омекна като чу котешкия марш. Реши, че пианото не му пречи чак толкова, стига да мълчи.

Днес вече бе заведен на велосипедопоправач. Твърди, че всяка друга дума не описва правилно добрия човек, с лешникови очи, който поправя колелета до клуб Ликьор и аз съм склонна да се съглася с него.

Диагнозата беше: „Леле, госпожице, как я натрошихте тази ос така?!“

Върви сега обяснявай, че Велко се е държал като отвързан като е видял стръмно каменисто нанадолнище във Витоша и моментално си е въобразил, че е безсмъртен планински бегач.

Усмихнах се стеснително и измрънках нещо от типа на това, че то само си е станало, просто така се е получило, пауза, усмивка и край по въпроса.

Прекрасно се получи, че Киро се смили над мен и превърна лилавото Пежо във Велколинейка, та беше редом докато аз мънках със забит в асфалта, виновен поглед и успя да се разбере от мое име с велосипедопоправача за цената на ремонта, за това какво там трябва да се носи при визита и всичките такива разни важни детайли.

Велко ще си го прибера цял целеничък утре-вдругиден.

Дано да завърже крепка дружба, докато нощува сред себеподобни.
Търпение нямам да чуя историите, които ще разкаже като си дойде.

Публикувано на велко. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s