На хубавото времето


Понякога така става, че се запасявам с парченца хубаво за после. Може да е всичко- мелодия, книга, добра мисъл, гледка, отекнал споделен момент. На всяко от тези неща му идва времето. Тогава си правя ароматно кафе, чупя парче натурален шоколад и се моля нощта да е дълга и тиха.

Вече две сутрини подред се будя с едно и също хубаво, с което навремето ме запозна прекрасен човек: стих на Мария Донева. Отеква като от друг живот, а е у дома си тъкмо сега.

Доволна и благодарна съм, че на това хубаво му дойде времето:

Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?

Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.

Публикувано на по нощите и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s