Велооо, велооо…абе колелета, бе


Като ми се яви Велко в София се зарадвах от сърце. Той пропътува пътя от централна България до столицата, набутан в търбуха на очукан автобус и пристигна изнервен и нацупен. Още по-сърдит стана като разбра, че съм го измъкнала от чистите балкански пътеки и бистрия планински въздух, за да му причиня поредица от стресиращи асфалтови преходи сред агресивни и злонамерени МПС-та.

Две седмици аз го карах и той ми се кара.

Един четвъртък се настани упорито на средата на хола, точно до пианото, почеса се със степенка по спиците на задната гума и заяви, че докато не му обещая да го водя само в градинки и паркове и не му предоставя велосипедни алеи и възможност за срещи с други дружелюбни представители на неговия вид- няма да мръдне оттук. Смрънках едно съгласие и нещастно се примирих с градския транспорт по Цариградско.
Сега обаче и в двама ни грейна лъч на надежда.
Пу дано София да стане Вело -столица, пу, пу , пу…

Публикувано на велко. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s