Отношения култура- бизнес


Предишната вечер имах удоволствието да прекарам в компанията на прекрасни , одухотворени хора. Мястото, което  бяхме  съгласували като начална точка на срещата : ателие Шмиргела на Паренсов 30 в София, се оказа две неща за мен: трудно  откриваемо и заслужаващо си търсенето. Присъствах на откриването на изложба на ирландки творци – любители. Причината софийска  галерия да приюти творбите им е фактът, че менторката  в развитието на художническите им заложби е българка, която от години живее и преподава изобразиелно изкуство в Дъблин.  Аз съм лаик в гледането, осмислянето и рабирането на  живопис, комуто видените  платна доставиха чиста наслада. Особено вдъхновяващ ми се стори факта, че художниците ( около 15 човека) бяха основно хора на възраст, която у нас бихме нарекли трета, а от всеки един от тях, точно както от платната им, се излъчваше жизненост, обаяние, пролет.  Едва ли някога съм получавала толкова изпъкнало доказателство, че изкуството има благотворно, съграждащо влияние върху човека.  Усмихната от единия до другия си край, споделих мислите си с приятната дама, домакин на изложбата – Кристина Бакларова. Разбъбрихме се относно цялостната дейност на галерията. Разказа ми, че ателието провежда и благотворителни курсове по изобразително изкуство за деца в неравностойно положение. Оказа се и, че нито една българска компания не се е позаинтересувала дали и как да спонсорира подобни инициативи. Учудих се много от тази очевидна и масово проявена липса на комуникационна далновидност, при все че понятията корпоративна социална отговорност, устойчиво развитие и корпоративно гражданство отдавна не са чуждици в страната ни. Уви, преведени в действия, тези термини изглежда се разбират като спорадично, но шумно отразено пребоядисване на домове за сираци, обиране на вафлени обелки от планински склонове, осиновяване на градски градинки. В никакъв случай тези проявления на корпоративна гражанска отговорност не са негативни. Моето единствено възражение е, че са недостатъчни. Лично бих се оказала сериозен поддръжник, разпространител на добра репутация , а и потребител на компания, която спонсорира инициативата на ателие Шмиргела за провеждането на благотворителни курсове по изобразително изкуство за деца в неравностойно положение. Мисля, че при наличието на два фактора: добър ПР и щипка искреност, подобно бизнес поведение няма да остане незабелязано и неодобрено от потребителите и със сигурност би отразяло по -малък къс от маркетинговия бюджет, отколкото използването на традиционните маркетингови инструменти.

Публикувано на маркетинг и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s