Александър техника, що е то?

Pilates Anima

Както вече съм си казала, правим работилница по Александър техника и съзнателно живеене тази година за пръв път в София.
Покрай процеса ми стана ясно, че за Александър техника се знае само много малко и само много общо по нашите географски ширини. Не е учудващо. Учи се в практика, практиката е скъпа, а и като цяло Александър техника не е нещото, което се рекламира мащабно и за което се говори много. Александър техника се прави.

Малкото, което има да се каже е следното-

Фредерик Матиас Александър (20.01.1869-10.10.1955) е австралийски актьор, разработил обучителния процес познат днес като Александър Техника- форма на обучение, която се прилага за да се разпознаят, опознаят и преодолеят ментални и двигателни навици, които лимитират човека.

Техниката е практически изключително полезна. Прилага се при разнообразни вече налични физическо двигателни дефицити, така и за превенцията им. Болки в гръбнака, с всичките им причинии и проявления, скулиози, патологични лордози..всичко, което…

View original post 346 more words

Валери Петров е безсмъртен

Днес, на рожденния си ден направих кратка равносметка на наученото през годината на христовата въразст. Много слънца изгряха тази година. Чух за пръв път сина ми да казва Обичам те, мамо, родих първия си роман и сега времето до първите му крачки сладни, натрупах много хубаво, благодарение на съзнателно движение и класовете по Александър техника.
Хубава година.
Вечерта доволно зачетох на сина си Меко Казано и намерих най-точното облекло на съзнателността, която се трупа по пътя, на който съм стъпила.

Затуй моят голям санбернарски съвет е:
дечица, щом почвате нова игра,
за минутка се спрете и за миг проверете
дали тя наистина е чак толкоз добра
и отложете я, ако сте
с чувство, че може би пакост е!

Днес той не си отиде. Днес премина там, закъдето само великите са се запътили.

Александър Техника и съзнателно живеене в България-време е

Аз съм деен човек. Пиша,уча,преподавам,майчинствам. Да се сложат под една шапка всички тези неща и помежду им да е мир,а в човека хармония не е задача без звездичка. Единственият начин да се получава всичко добре, е да се стои категорично в рамките на конкретния момент физически, ментално и с душа.
А това изисква позитивен самоконтрол, или както би го нарекъл един александър техника практик – съзнателна употреба на себе си.

Това е умение, което може да се научи.

От него има нужда всеки, за да движи живота си напред и нагоре.

За мен, българката, дойде време да поскам да предам ататък и да сторя необходимото Александър техника да се случи в България.

Поканих Миреиа Арагонес да направим работилница по Александър техника в България.

Ще се случи от 04.12.14 до 10.12.14 в София.

Оттук натам, в това късче интернет се споделя в реално време градежа на събитието и се отваря вратата за диалог на тема съзнателно живеене.

Време е.

Съзнателно

Ключова дума вече 3 години стана. Будно налична във всичко, което се прави.

Много думи губят мощ като се повтарят често.

Тази не. Тя не е за изговаряне а за правене. И означава нищо като анализ, който най-обосновано винаги се случва след. Не, съзнателност означава да се спреш преди да направиш каквото и да е,за да провидиш всички варианти на това какво може да се направи, та докато си залутан в това да гледаш възможности, правилното да се случи без твоята намеса.

Дао.

…

Къщата мирише на прясно опечен хляб. Негово Бебочество спи кротинко. Минава полунощ. Прозорците наоколо греят коледно. Седя си на красивия зелен кухненски стол, пред масата с червена покривка на бели точки, гледам празно в ананаса на перваза и усещам на талази как ми накъртва.
Бива ли такава идиличност да се изживява единично.

jeder ist tanzbar

Твоята музика се вижда в малките ти движения. Тялото ти танцува в ритъма на много мелодии едновременно. Накланя се в посоката на изливане, когато наливаш чай, балансира на един крак когато се обуваш прав, върти се около оста си когато поглеждаш назад. То е интрумента, на който ума ти свири мелодията на твоето живеене.Може да е цвете, което се стреми към слънцето, да е камък, дето си тежи на мястото или объркан сурикат. Може да е всичко на света.
Телата ни участватват в масова контактна импровизация. Докосваме същите предмети, подаваме си плодове,билети, усмивки,шамари, погледи,пари,опит, настоения и ДНК. Всички ние винаги се движим.Безкраен танц.
Покоят е илюзия. В момет в който човек не навигира тялото си да го придвижва в пространството, пак се движи. Ако човек лежи и се припича на бял плаж под палмова сянка на Екватора, за един час тялото му би се придвижило 27 километра в пространството. Ако си чете спокойно книжка приседнал във фатьойла, пътува. Планетата се върти около остта си и около слънцето. Ние всички, винаги течем…70 % вода.
Света ни се лее в плавен танц, чийто ритъм е достатъчно бавен и древен, та ние почти да сме успели да забравим, че танцуваме.
А тече музика. Всеки носи своята най–прекрасна мелодия. Може да я изтанцува, изпее, изсвири или измълчи. Какво ще направи и дали ще направи нещо изобщо си е личен избор за всеки. Възможността е равна-всеки има тяло.Всеки има едно хармонично и комплексно, удивитено чудо. То може, то е и се превръща в невъобразимо много неща. Разказва увлекателно историята на твоите взаимоотношения с теб самия, другите и света. Как се движиш, храниш и мислиш? Какво помниш? Как се разиваш? Дали обичаш и си обичан? Дали пиеш достатъчно вода, дали умееш да изразяваш благодарност.Тялото разказва всичко.
Колкото повече преподавам пилатес, толкова по ясно ми става – първата стъпка е да поискаш прочетеш историята, която си написал досега в тялото ти. Следващата крачка е да се помислиш буден автор на онова, което тепърва ще се пише.
Всичко може и всеки може. Дадено е.

Ех, спомени бухнали като майска лоза

Зачетох се в онова, което съм писала в този блог през времето и се гмурнах в спомени бухнали като майска лоза, точно като в стих на Петя Дубарова. Най-мило ми стана да си припомня Велко, добрия приятел, с когото тичахме по улиците на София в студ и пек. Моя прекрасен велосипед. Сега той живее в гаража на Киро, аз в центъра на Берлин, а в двора на блока ми се кипри моята нова колелица Тея. Тя е гиздава, обла и много женствена, с кокетни бели гуми, кожена седалка и кошница, която добре пасва на целия ѝ напет вид. Хубавица е, и всичките ѝ фарове блестят в тъмното. Движи се грациозно по велоалеите на големия град, спазвайки всички правила…С нея не падаме и не ставаме, не се пробваме да качваме тротоари и не се провираме нахално бързо и изневиделично между пешеходците. И на планина не ходим. Когато се налага да я оставя на Алекандър платц да ме почака я прикрепям до някоя велосипедна стойка, с лице към пешеходците, да има как хем тя тях да гледа , хем те нея да ззабелязват и да ѝ се радват. Тея винаги ме чака и дочаква. На нея може да се разчита.Харесвам я, защото е кротка, хубава и мила.Никога не би ѝ хрумнало да спори с мен, да ме ревнува, да налага желанията си или изобщо да разие желания. Тя е покорна и послушна. Перфекната колелица, да каже човек. И все пак понякога ми липсва бурния нрав на Вельо, дивите му шмекерии и умението му да се присмее на всичко и себе си и ми е драго да потъна в спомени бухнали като лоза…Пък и знам ли, ако вземе човек да подкара Тея по лудналите софийски улици, в подножието на Витоша, вместо по широките велосипедни алеи с отделни светофари за колелетата и хора наоколо, които учудено въртят глави в каски като видят бременна жена в осми месец да се пробва да ги изпреварва по нанангорнището, може и Тея да покаже нещо по- пиперливо в нрава си. Средата определя битието, нали така беше. Ще взема да я доведа с мен другия път като си дойда в Българийка да ги запозная с Велко. Да видим той ли ще се укроти, тя ли ще пощтръкли…

Танцът

много хубава музика

Помолих се да ме намери хубава музика и изведнъж такава благодат от звуци се изля в дните ми, че освен да ги споделя няма как да изкажа цялата си благодарност иначе.

Нов блог за пилатес и как расте душата с него

Нова година дойде и отмина. Сега 2012 е времето наричано сега в отрязъци от 365 дни направени от тухличките на един куп мигове. Много се изпонаслучва в преди, има и много да се случи по-натам. Вече от много отдавна се занимавам с Пилатес. Преподавам, уча, търся и намирам нишките, които свързват тялото и душата във вълшебна плетеница. Забърквам се в съзнателно движение и по някое време се оказвам на изпит по съзнателност в много повече житейски предмети от движението, заемам се с постигане на ефективен контрол и ме намират задачки, чието решение е в това да му отпусне човек колая…Интересно нещо е връзката между душа,ум и тяло и все по-занимателна ми става. Реших, че след 5 години преподаване на Пилатес, последните 2 от които прекарах в интензивно задълбочаване на знаене и можене на двигателните и духовни практики, които дават варианти за решения на сбора от ум душа и тяло, ми е време да предам нататък. Започнах блог на тема Пилатес. Всички са добре дошли, най- вече онези, които съвсем конкретно търсят начин да се почувстват съвсем у дома в тялото си и в тоя живот такъв, какъвто е. Естесвено, от време на време и тук ще продължавам да пиша…разни други и всякакви неща.
Усмихната 2012 всекиму и добри друми да тичат под стъпките ви, мили хора.