Практика на Александър техника


На Екреленцдам 61, Кройцбер се намира студиото за Ирмел Вебер. Там се случват безплатни Александър занимания всеки понеделник и вторник от 10 часа. Бележката с известието вися закачена на кухненското табло цял декмври самотно и ненужно. Причината- кухнята и бележката и класовете са в Берлин, а в този период аз не бях.
Първия понеделник на януари се явих на един такъв клас и оттогава всяка седмица започва с техника Александър и много приятно пиене на кафе с момичетата в някоя уютна кафетерия наблизо.
Ето какво научих от практиката до тук:
Техника Александър не е гимнастика за правене, а за мислене. Движенията са езика на тялото. Чрез това как се движа изразявам отношението си към средата и себе си, точно както правя чрез слушане и говорене. Обичайно е, когато говоря или пиша да подбирам думите. Искам да се изразявам ясно, разбираемо и леко. Когато се движа също бих искала да го правя с лекота.
Плавността на изказ и лекотата на движение се раждат на едно и също място- в мисълта. Умът първо наблюдава, после преценява и накрая прави избор как да реагира и формулира. Практиката на техника Александър е първо да се научим да виждаме с ума си какво прави тялото ни във всеки един момент.
Когато си наливаме чай, навеждаме ли се в посоката, в която чая тече?
С кой крак предпочитаме да започнем да слизаме по стъпала?
Когато седим пред компютъра гръбнака ни е изправен или превит?
Когато си мием зъбите подпираме ли се на мивката, накланяме ли глава в някоя посока?
След като се наблюдаваме известно време (ако целим да ставаме инструктури – 3 години) започваме да опознаваме езика на който говори тялото ни и да разбираме, че е пълен с недообмислени или излишни думи. Тогава започваме да мислим движенията си.
Началото е да започнем да мислим себе си издължени напред и нагоре и да организираме раменния си пояс така че плешките да падат плавно върху ребрата, а ръцете меко и ненапрегнато да висят в раменните стави.
Лично аз за сега се фокусирам вурху тези два момента и истината е, че е трудно да постигна естественост. В момента, в който отделя за кратко мисълта си от издължения гръб и меките рамене буквално се срутвам върху компа. Но всичко с времето си!

Мисли гръбнака си лек и устремен напред и нагоре. Гравитацията ще се погрижи да придърпа костите от другия край и в крайна сметка тялото ще си почине за малко от всичките придърпвания, прищипвания и изгърбвания, които непремнно носим ежедневно със себе си. Ако го правиш достатъно дълго и упорито скоро няма да ти се налага да милиш за това да си изправен, просто ще бъдеш.

About these ads
This entry was posted in движение, добри практики. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s