Шоуто на Иван и Андрей

Гледам телевизия рядко и предпазливо. Пазя се от глупости, но пък може ли се опази човек-те си те намират така или иначе и в духа на тези размисли:
Снощи попаднах на откъс от Шоуто на Иван и Андрей. Тези момчета ги харесвам. Едно време, когато започнаха да правят телевизия изглеждаха многообещаващи младежи – грееха в светли аури на личности с мисия, които имат какво да дадат, знаят как да променят и умеят да пръскат свежест, ум и разум.
Това май си е останало в едното време.Онова, което са направили е във формат Шоуто на Слави, само дето водещите са двама. И бенда и танцьорите …дори аранжировката на студиото…Хванах го в края, когато тея две момчета се хвалеха,че щели били да канят Преслава и усетих леко гадене…
Хаде, някой да ме увери, че сериозно бъркам и Иван и Андрей още са пичове, които мислят оригинално, променят за хубаво и помнят, че телевизията освен прекрасно платена работа е и отговорността, че си се тропнал там да оформяш съзнания- независимо дали ти се нарави или не. Оле!

Филмите от тея дни

„Каквото проработи“ - чуден, чудничък филм… Уди Алан нещата имат послание, екзитенциално, често мъдро, обикновено облечено в много думи и хем изкрещяно, хем добре прикрито…то стига само до търпеливите, които издържат досадното всезнайно дърдорене на този или онзи герой, особеностите в наратива,странните саундтраци, бавното развитие на действието, наситените като в калейдоскоп цветове, многото паузи в изказванията, …в крайна сметка живота е толкова кратък, абсурден и всякакъв, че каквато пукнатина се образува, където и да е тя- стига да пуска лъч щастие – супер…“каквото проработи“.
каквото, както, който, когато…мили хора, стига да идва в мир и да носи хубаво

2012
Хм, хм…наскоро се случи да пием масала с Митро в Апартамента. В тоя спокоен следобед буквално нямаше как да не се подпитаме за 2012 и как така свършва календара на маите тогава. Митро каза, че имал кофеденциални сведения според които маите просто погледнали какво се случва по- натам и махнали с ръка – „глупости…не си струва да се хабим да го пишем това“
Бас държа, че са провидели случването на чалгата, био-месото и филми като 2012. Глупавки такива работки.

Слънчомунчовщини

Аз преобразувам думи в храна за трапезата си, покрив над главата си, дрехи и всякакви екстри. Общо взето преобразувам думи в пари и го правя на свободна практика. Мога да пиша на всякакви теми, обаче не правя така. Избирам си да говоря единствено за интересни, верни и полезни неща. Опитът ми сочи, че ги има благодарение на интересни, искрени и полезни хора. Те ги случват.

В последните месеци развивам искрено фенство към Слънце Луна – вегетариански ресторант и пекарна на ъгъла на Гладстон и Борис. Относно това дали съм вегетарианка- не, не съм. Имам периоди, в които не ям месо, но дисциплинираното нехапване на каквото и да месо, рибка, яйца, сирене…не е за мен. Обаче съм фен на Слънце Луна.

Кефят ме, защото нещата, които правят са по семплата схема: ако е добре за мен и е добре за теб- ще го сготвим и ще го изядем, ще го омесим и изпечем, ще го изсвирим и изслушаме, ще го направим- да…само ако е добро и за мен и и за теб. Иначе, няма пък. Положителни бизнес герои.

Обществото Слънце Луна е от много хора – повечето авантюристи, заинтригувани от света личности…Бизнесът зад марката Слънце Луна им осигурява място, на което да се завърнат след като поскитат, след като се наадреналинят, след като по крилцата им налепне вдъхновение. Тук народа е пуснат да кара сърф, да се катери по планини, да намира себе си, да изучава собствената си причина за живот.

Това значи, че в Слънце Луна се готви от щастливи, влюбени в живеенето хора. Техните ръце пипат храната и и предават тази енергия.Сигурно за това хляба има вкус на свобода и като да е подправен с нещо диво. Пекат го с квас и от пресни пълнозърнести брашна, които сами си мелят. Отскоро правят и неща от лимец, емер и спелта- древни пшеници.

Слънчомунци хранят хората, така че те да са щастливи, здрави и светли. Според тях просто правят това, което обичат…според мен – Слънце Луна тихо, но упорито спасяват Земята. И ми се ще ей така, да има повече Слънчомунчовци, които да вършат слънчомунски дела …ама наистина повече.

Идете, вижте ги, поговорете си с тях, похапнете от хляба и се наблюдавайте междувременно. Хубаво е човек да вижда как изсветява и се ощастливява.

От его към еко-центризъм

или
или как еволюцията се изразява в подмяна на една съгласна буква.

Егоцентризъм е склонност да превърнеш себе си в център на света. Егоцентрична светонагласа най- често се наблюдава в поведението на деца до към шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенна диференциация между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.
Човешкият род е дете на майката природа и напоследък тя строго ни напомня, че вече не сме на седем. Порастнали сме и е време думата егоцентрик да еволюира в нова – екоцентрик и да придобие положителнен смисъл.Все пак- еволюцията се случва на малки крачки.

Кой е Екоцентрикът?

Личност осъзнала, че е неговият малък свят е брънка от големия , в който живее и принадлежност означава поемане на отговорност. Ще го познаете по това, че може спокойно да го опишете с произволен набор от следните твърдения или пък с никое от тях, обаче пък ви е много- някак-симпатичен:

Екоцентрикът внимава с какво се храни и е трудно податлив към нездравословни пороци, защото цени здравето си. Знае, че е клетка от големия жив организъм на планетата Земя и грижейки се себе си се грижи за всичко и всеки.

Екоцентрикът е с положителна житейска нагласа и се радва на света и дргите, но умее да критикува открито, когато има причина и какво да каже.

Екоцентрикът не трепери от страх, че ще стане жертва на екологична катастрофа, а се пита какво може да направи за да я предотврати и действа.

Екоцентикът изхвърля боклука си разделно, ползва енергоспестяващи крушки, гаси компютрите в офиса, убеждава колегите си да не ползват пластмасови чаши и обикновено си носи платнена торбичка, с която пазарува. Може и да не прави и никое от тези неща, но пък има чисти мисли и открито поведение.

Екоцентрикът често може да бъде видян да кара колело и да освобождава място в градския транспорт на бременна дама или възрастен човек. А може и да намира други прояви на вежливата си природа.

Екоцентрикът харесва да скита из природата, почиства планини и водоеми, сади дървета, храни бездомни животинки и в гардероба му рядко има дрехи и аксесоари от естествена кожа ( освен ако не са останали от мама и татко и е оп- добре да ги ползваме, вместо да ги хвърляме)

Екоцентрикът знае, че е бивш егоцентрик и вярва, че всеки може да направи малката крачка от мека към твърда съгласна буква в азбуката, с която пишем историята на своя общ свят.

леко еко

Tom Fun Orchestra-Bottom of the River

Съзнателен избор

Съдбата на един човек е неговият характер. Фолклор. Значи, че всяко наше проявление, мисъл, отношение към другите и към нас самите са въпрос на съзнателен избор. Свободната воля.
Всеки от нас има мечта и може да я изживее ако иска. Приятно е хилядите житейски многоточия да изглеждат като весел, интересен лабиринт, а не като нескончаема въртележка. Който има очи да гледа така си отива от света доволен…Моят покоен дядо даде завет „да умра със затворени очи“. Асоциирах тогава с погледа на Кевин Спейси в Американски прелести – точно преди да го застреля подлуделия гей- съсед. Радостни очи. Да, бяха отворени и искраяха. Гледах този филм на крехката възраст от 18 години. Тогава работех в лятното кино, сгушено в началото на китното паркче в малкото ми родно градче. Светът ми изглеждаше неимоверно голям, крилата ми едва напъпваха и всичко изглеждаше плашещо възможно. Години по-късно, когато гледката на отиващия си от любим мъж ме втрещи, гласът му потече в застиналото простанство:“умри със затворени очи“. Миг преди да клепките да скрият очите му за последен път, те искряха.
Как се получава така, че да си отиде човек от света с усмихнат поглед?
Съзнателен избор.
Идва с въпросите и честно дадените отговори. Започва от разговора със себе си. Какво, кого, как и защо искаш и доколко можеш ли да понесеш сбъдването на желанията си? Кой искаш да бъдеш след 2, 3, 5 години? Къде искаш да си, какво се чувстваш призван да правиш?
Не вярвам в предначертаната съдба. Мисля, че всеки от нас се ражда с определени заложби, чието развитие зависи от направените в хода на живота избори. 1% талант и 99% труд и добрате новини са две- трудът е приятно занимание и никога не е късно за начало .
Съзидателност, воля.
Съзнателният избор изисква смелост. Много различна от тази да скочиш с бънджи, да се спуснеш по най-стръмната писта със сноуборд, когато си начинаещ, да полетиш с параглайд.
Тази смелостта да посмееш да постигаш, след като си опитвал и друг път, да научаваш, след като си забравил, да обичаш, след като сърцето ти е било на парчета, да прощаваш, без да са ти искали прошка. Съзнателния избор да бъдеш пълноценен сам себе си и да осъзнаеш, че всеки от нас е гост и е за малко и всичко това е ок.
Съзнателен избор.

Три любими Уди Алан-ки

Любовта е отговорът, но докато го чакате, секса повдига някои доста интересни въпроси.

Между любовта и секса има голяма разлика: секса снема чувството на неловкост, любовта го поражда.

Аз съм практикуващ хетеросексуален, но бисексуалността би удвоила шансовете ми за добра събота вечер

Уди Алан и престъплението без наказание

Харесвам Уди Алан- разсмива ме, дирижира повдигане на една, понякога на две вежди, учудва ме, изненадва ме. Имам близки приятели, умни и прекрасни хора, които упорито твърдят, че е досаден, бавен, прекалено приказлив и честно казано съм съгласна с всичко това. Обективно-реакцията ми е идентична, когато ми описват мен самата: приказлива, натраплива, накъртваща,досадно аналитична. Това, че съм такава не ме разколебава да ми харесва да съм мен, точно както ме ме разколебава да сваля шапка на Уди Алан. Това възхищение, изливащо се от пръстите ми в момента е инспирирано от поредното гледане на Match Point. За да видите перфектността в този филм, необходимо, недостатъчно условие е фенството към Престъпление и наказание на Достоевски. Други предикати са съзнанието, че не е задължително света да е справедлив и палци верх за сексапила на Скарлет Йохансон.

Лили Фест

Лили идва от Low Impact Living Initiative. Случва се в Стара Планина. От София до Церово се стига с влак, след това се хлътва в едночасов Балкан- преход, през който се диша красота.
Сред облечените в гори хълмове – неочаквана полянка. В средата ѝ огромно огнище, от двете му страни – типита, в пазвите на обло хълмче селце от палатки. Хора всякави жужат на различни езици. Хубаво е тук.

Лили Феста за нас започва с уъркшоп по градинарство. Методът се нарича „без копане“. Нареждат няколко картона директно върху поляната и се ограждат с плетена от клони тел (тя пък се плете точно като кошница). В картоните се правят дупки и в почвата се заравят картофи, например. Реколтата се събира след 6-8 месеца. Мързеляшката, общо взето. Тъкмо като за еко- селище.

По едно време Деян извади тарамбуката. После Иван засвири на дървена флейта. Оказа се, дъските, наредени върху дънери, за маса, също свирят. Звънна дайре. Две девойки завъртяха огън. Спряха и запя кавал. Вдигна пламъците в огнището. Лицата наоколо грейнаха и часове наред се смяха, пяха, мълчаха, смесваха се, докато дъждецът смири огъня.

През нощта тропота на дъжда люлее сънищата, а на зарана мъгли пъплят по гърба на надъждения Балкан. Бавно хората се разбуждат и се събират като племе. Гимнастика в кръг, кафе с кардамон и тортили с тахан и „борови сироп“, излязъл от ръцете на Кейти- домакинята на Лилифест.
Веско разсвирва кавала и мъглите спокойно се разотиват, а от близкото село идват две деца с големи, светнали очи. Настава игра на Жмичка, Капитане, Капитане и Чилици.
Когато Балкана задъждя отново, някой разпалва огън в едното типи и всички се събрат там да пеят и да си измислят истории, като всеки добавя по нещо от себе си, щом държи „пръчката за говорене“.

Марешка- красива млада кобила позволи да я пояздя. Прошепнах ѝ въпроса и тя отговори като сгуши лице в гърдите ми. Остави се спокойно да я водя- добра и прощаваща неумението ми. Пръв път.

От Лилифеста си донесох душа, застинала в усмивка, новината, че дългочаканият, скъп племенник Явор е дошъл на света и магията, с която медния кавал повика вятъра.

Идете. Хубаво е. Утре и вдругиден са последният му уикенд за 2009.

Пред-есенно

Днес е пред-есенно време. Слънчевите лъчи на мигове пробиват сиви облаци.
Почти грее, почти е мрачно. Междинно време, междинен сезон.
В това време съм родена аз- на края на лятото и преди есента и може би защото звездите така са ме калесали – ми е много хубаво в състояния на преход. По пътя.
Днес в крачките на ума ми се преплита тази размишлителна и красива мелодия и за нея благодаря от сърце на Пейо.